Най-топлите месеци на годината са времето, когато добавяме сочни плодове

 Най-топлите месеци на годината са времето, когато прибавяме сочни плодове към нашата диета: дини, пъпеши, праскови, кайсии, грозде, череши, ягоди, сливи и други

Сладката и сочна праскова спомага за хидратация на кожата със своите 80% вода. Тя е нискокалорична и е богата на фибри, протеини, желязо, калий, калций, магнезий, фосфор и витамини А, C, Ки Е. Плодът е прочут със способността си да заздравява костите и зъбите.

 Според последни археологически находки, прасковите са се появили в Северозападен Китай 6000 години прочие Хр. Според открити китайски трудове от 10 век, прасковите били обичан плод на императорите. Латинското им название е Prunus Persica, което в превод значи „ персийска ябълка„. Това име най-вероятно идва от обстоятелството, че от Китай тези невероятни плодове се популяризират в Персия (днешен Иран), където биват необятно култивирани.

Херкулан бил античен град в област Кампания, на Неаполския залив. На 24 август 79-а година изригва вулканът Везувий, който безмилостно затрупва Херкулан, както и градовете Помпей и Стабии, с потоци от лава, тиня и вулканична пепел.Ако решите да си извършите екскурзия до Херкулан, ще останете очаровани от археологическият обект, съхранил в себе си духа и атмосферата на античния град: има доста добре непокътнати освен каменни, само че и дървени фрагменти от постройките, както и картини на праскови по стените на постройките. Прасковени дървета и техни плодове можем да забележим и в картини на известни художници: Моне, Рубенс, Пол Сезан, Ван Гог и други

 През 16-ти век испанците внесли прасковите в Америка, а през 17-ти век се популяризирали във Франция и Англия. По време на царуването на кралица Виктория тяхната известност достигнала своя пик и нито едно ястие не било пълноценно без прясна праскова, поднесена на фина памучна салфетка като десерт. Цветовете на прасковените дървета са с висока респект в китайската просвета. В предишното, както и до през днешния ден, китайците имат вяра, че цветът на прасковата отблъсква злите духове и опазва живота и здравето на индивида. В античен Китай, когато пътували сред градовете, императорите били предшествани от бойци, носещи прасковен цвят, а в навечерието на всяка Нова Година на входните порти се закачали цветчета на праскови.

 Често срещан въпрос, който хората си задават е: „ Прасковите сходни ли са на нектарините? “. Отговорът е позитивен: прасковите и нектарините са генетично идентични плодове, като единствената разлика е съществуването на мъх по кожата на прасковата.

 Прасковите са известни с ниското си наличие на калории, с благосъстоянието си от витамини, минерали, фибри, въглехидрати и протеини. В една приблизително огромна праскова се съдържат 10 мг витамин C (около 13% от целесъобразният ни дневен прием), а като резултат имаме понижаване на честотата на оксидативните увреждания от свободните радикали и понижаване на вероятността за появяването на хронични болести. Прасковите са богати на витамин А, който укрепваздравето на червата и поддържа добра микрофлора в стомаха. Освен това витамин А играе значима роля за отбрана на кожата и очите, ускорява имунната система и понижава разнообразни възпаления.

 Фибрите са от решаващо значение за усъвършенстване на равнищата на кръвната захар, за абсорбиране на токсините от храните, за понижаване на апетита, защото засищат, за намаление на равнището на „ неприятния “ (LDL) холестерол в кръвт и за понижаване на риска от атеросклероза. Дневната потребност от фибри при възрастните е 20-30 грама, а с цел да изчислим нужната доза за деца, прибавяме цифрата 5 към възрастта им. Така, дете на 8 години се нуждае от 13 грама фибри дневно (8+5=13). В една приблизително огромна праскова се съдържат 3 грама фибри. Затова яденето на пресни праскови всеки ден е превъзходен метод да прибавим нужните ни фибри към нашата диета. 

 Калият е значим минерал, който оказва помощ за намаление на кръвното налягане, за контролиране на кръвната захар и за балансиране на течностите в тялото. Недостигът на калий може да аргументи мускулни крампи, изнемощялост, аритмия, внезапно сваляне на кръвното налягане, постоянно уриниране и други Много храни съдържат калий, само че прасковите и нектарините са измежду най-хубавите източници. В една огромна праскова има към 330 мг. калий, което е към 10 % от целесъобразния дневен най-малко.

 Известно е, че 99% от общото количество калций в организма се съдържа в костите и зъбите. Калцият е нужен за съсирването на кръвта, за провеждането на нервни импулси и мускулни съкращения. Недостигът на калций при децата може да докара до неправилна костна минерализация и до рахит, а при възрастните – до омекване на костите и остеопороза. Препоръчителният дневен банкет на калций зависи от възрастта: за възрастни – 800 мг, за дребни деца – 1200 мг. 

 Диетолозите се изричат в интерес на прасковите, когато става въпрос за загуба на тегло. Ако сте решили да отслабнете, прасковите са плодовете, които би трябвало да добавите към ежедневната си диета за невероятни и ефикасни резултати. Прасковите са с ниско наличие на калории. Също по този начин те са добър източник на фибри, а фибрите, както знаем, поддържат ситостта и способстват за загуба на тегло по здравословен метод.

 В източната част на Горнотракийската равнина, в подножието на Сливенския балкан се намира китното село Гавраилово. И тази година за 18-ти следващ път се организира празникът „ Златна праскова “, събрал производители на праскови от цялата страна. В „ Долината на прасковите “, както назовават този район, земелците отглеждат десетки декари трайни насаждения с този плод. Разнообразни културни прояви топлят сърцата на жителите и гостите на Гавраилово, като част от програмата са състезанията „ Най-вкусна българска праскова “, „ Мис Праскова “, „ Най-бързо ястие на праскови “ и „ Най-добра прасковена ракия “. По традиция събитието приключва с празнично хоро на площада, в което се включват артисти и музиканти от Долината на прасковите.

Едва ли има някой, който да не обича този апетитен и ароматен плод. Но дали знаем задоволително за него?  

1. Първите праскови са култивирани през 6000 година прочие Хр. в Китай.

2. Китай е най-големият производител на праскови с 11.9 тона, като държи половината от производството в света.

3. Най-голямата праскова тежи 810 грама и е откъсната от канадеца Робърт Хоуг в Британска Колумбия на 12 септември 2016 година

4. Древните римляни наричали прасковите „ персийска ябълка “. Научното название на прасковата е Prunus persica, което безусловно значи персийска слива поради приликата сред двата плода.

5. Има вид на прасковата, наименуван плоска праскова, чиито плодове наподобяват на понички.

6. Любимата на всички нектарина също е тип праскова, само че без нежния мъх по кожицата.

7. За да вирее добре, прасковата се нуждае от стотици часове зимен мраз (яровизация).

8. През 2016 година в света са създадени към 25 милиона тона праскови.

9. В огромни количества семената на прасковата са отровни.

10. Прасковата отделя сходна на каучук субстанция, която може да се употребява вместо лепило.

Инфо: www.superzdrave.com